Коледа отмина. Отмина и еуфорията от подаръците, коледните тържества, семейните празници и сега с нови сили, отново на ясла и градина.

Защо точно януари? Може би има някаква закономерност. Климатичните и метереологични условия до голяма степен благоприятсват и са предпоставка за разпространение на вируси и бактерии. Влажният въздух е богат на водни молекули, които падат на земята бързо и лесно, защото са по-тежки от въздуха. С тях падат и вирусите, и бактериите, които оцеляват във водните молекули. През зимата обаче студеният въздух не е толкова влажен, затова и болестотворните микроорганизми циркулират във въздуха, който вдишваме по-дълго. Освен това лесно полепват по твърди повърхности и така освен респираторно и контактно се предават от един на друг човек.
Но нека бъдем честни. Основаната причина за заболяваемостта и податливостта на организма, както на детето, така и на възрастния човек си остава отслабения имунитет!
Защо имуннната ни система не е толкова силна през зимните месеци?

Реално, противовирусни средства, които могат да блокират напълно размножението на вирусите или да ги унищожат, няма. Това е работа на нашата имунна система и затова храненето е от съществено значение. Богати на този витамин са мазните риби и някои растителни източници като люцерна, коприва, магданоз, хвощ, гъби и дрожди, но колко от тези храни консумират малките деца и реално колко витамин D биха могли телцата им да си синтезират при липса на достатъчно слънчеви лъчи?
Друга основна причина за отлабения имунитет през зимните месеци е захарта!
Тя е като „хапче за грип“ за имунната система, намалява активността на белите кръвни клетки, понижавайки защитата от вируси и инфекции.
Коледните празници са причина за драстично увеличение на количеството сладки и захарни изделия, които консумират нашите деца. Докато консумацията на пълноценен белтък подсилва имунитета, тъй като есенциалните и незаменими аминокиселини влизат в състава на имунните тела, то консумацията на храни богати на мазнини и захароза потиска имунната защита като блокира ензими, които изграждат имунните тела.
А всички коледни сладкиши изобилстват именнно на мазнини и обикновено бързи въглехидрати, за сметка на пълноценния протеин.
Решението!
Здравето е в чинията!

Антиоксидантите, витамините А, С и Е, са с мощно въздействие и ефективно укрепват имунитета. Водноразтворимите витамини от В групата като В6, В12 и фолиевата киселина, също ни осигуряват ефективна имунна защита. От минералите най-силно имуностимулиращо действие имат селенът, цинкът, желязото.
Цялата тази палитра от естествени имуномодулатори можем да си набавим от храната!
Цитрусовите плодове – портокали, мандарини, лимони, помело са чудесен източник на витами С. Всички знаем за чудотворното въздействие на този витамин върху имунната систеама на малчуганите. Моят съвет предлагайте целите плодове на децата, ограничете количествата прясно изцеден сок до 1 чаша на ден. Много по-пълноценен ефектът в подкрепа за имунитета и здравето на храносмилателния тракт е консумирането на целия плод. Така ще ограничим и приемът на плодова захар и ще балансираме калорийния дневен прием на детето.
Кивито е идеален „зимен“ плод, с който също можем да набавим допълнително витамин С за мачлуганите. То е богато на фибри, витамин К, витамин B9, както и на калий, магнезий и калций.
Да не подценяваме благотворното ввъздействие на традиционните български ябълки, круши, дюли за детското здраве.
Добрият зеленчуков източник на витамин С са червените чушки.

Жълто-оранжевите зеленчуци – моркови, чушки, тиква, сладък картоф са богати на каратиноиди и на провитамин А.
Луковите зеленчуци – лук, праз лук, чесън, макар и рядко харесвани от децата ни доставят имуностимулиращия минерал сяра, който, влиза в състава на някои ензими, които пазят нашето здраве катоповишават имунните функции.
Варивата и зърнените – фасул, леща, грах, зрял боб, просо, нахут, елда, киноа са източник на пълноценен растителен протеините. Именно адекватният прием на протеин подпомага ефективния имунен отговор на оргазнизма към всякакви вуруси, инфекции и бактерии. Освен това тези храни са богати на мед, цинк, желязо.
Киселото зеле и трациционната българска туршия са пробиотични храни, които подкрепят чревната ни флора и подкрепят колонизацията на добрите бактерии в нашия микробиом.
И не на последно място!
Може и да е студено навън, но колкото по-малко време децата ни прекарват обездвижени пред екрани и монитори, толкова по-здравеи ще бъдат те!
Да, хубаво е да ограничим контактите им с много хора в затворени пространства, но липсата на излагане на микроби потиска естественото развитие на имунната система.
Играта навън изключително силно благоприятства имунната система на детето. От една страта децата имат досег до умерено количество микроби, което подпомага здравословното развитие на имунната им система, студът ги калава и в същото време кожата им поглъща зимните слънчевите лъчи, подобрявайки нивата на витамин D.
За зима без грип – да се храним добре и да играем навън с нашето дете!
